RWD-14 Czapla беше полски придружаващ самолет (в сътрудничество с армията) със смесена структура, в конфигурация с високо крило, с фиксирана ходова част. Задвижването беше осигурено от един двигател PZL G-1620B Mors II с 470 к.с. Полетът на прототипа се извършва през 1936 г., а през годините 1938-1939 г. продължава серийното производство, което завършва с производството на около 65 самолета от този тип. Въоръжението беше 2 картечници: 7,7 mm Vickers и 7,92 mm wz.33.
Самолетът RWD-14 Czapla е създаден в отговор на обявеното през 1933 г. търсене от полската военна авиация за нов придружаващ самолет, който трябва да замени машините Lublin R.XIII в линията. В същото време командването на ВВС третира RWD-14 като преходен самолет, чакайки LWS-3 Mewa да бъде пуснат в производство. Heron имаше по-добри характеристики от своя предшественик, но в същото време се различаваше значително от нуждите на бойното поле по това време, което прави още по-разумно да се построят само около 65 самолета от този тип. Трябва да се добави обаче, че RWD-14 Czapla беше самолет с функции за кратко излитане и кацане, а също така имаше сгъваеми крила, което улесняваше хангара. Самолетите от този тип участват в септемврийската кампания през 1939 г. В битката влизат 49-51 машини, от които около 35 са загубени в боя, а около 11-14 броя отиват в Румъния. Единични екземпляри са заловени от съветските и германските войски.
PZL TS-11 Iskra е модерен полски учебно-боен самолет. Полетът на прототипа е извършен през 1960 г. Серийното производство продължава през годините 1963-1987 г., завършвайки с производството на 424 екземпляра от този самолет. Задвижването (от 1969 г.) се осигурява от един двигател реактивен WSK SO-3 . Максималната скорост на самолета е 720 км/ч, а максималният обхват е 1250 километра. Палубното въоръжение е единично 23 мм оръдие NS-23 или NR-23.
Наред с широкото въвеждане на реактивни самолети в полската авиация се наложи изграждането на адекватен учебен самолет. Заводите са отговорни за неговото развитие и производство WSK "PZL Mielec", а главният му дизайнер е Тадеуш Солтик. Новият самолет се оказа сполучлив дизайн с добри характеристики, относително ниска надеждност и ниски експлоатационни разходи. В хода на серийното производство са създадени много варианти на този самолет. Първата масово произведена версия беше Искра бис-А, все още задвижвана от двигателя SO-1. Малко след това се появи и версията Искра бис-Б, която вече беше учебно-боен модел с възможност за вземане на надземни оръжия. На въоръжение влезе и версията "Искра R", тоест морската разузнавателна версия, или "Искра бис D" – учебно-бойната. Създадена е и гражданска версия без оръжие, наречена Iskra Jet. Военните потребители на самолета ТС-11 Искра са Полша и Индия. В гражданската версия самолетите са отишли, между другото, в САЩ или Великобритания.