Полско-болшевишката война от 1919-1921 г. е най-важният военен конфликт на възродената Полша, а Варшавската битка се води в нейния ход - може би най-големият полски военен успех в историята на 20-ти век. Струва си да добавим, че от началото си до началото на лятото на 1920 г. полската страна е атакуващата страна, като измества влиянието си решително на изток – в разгара си, чак до Киев. В хода му бяха направени и опити за прилагане на т.нар федералистката концепция за полската източна граница. Въпреки това, от юни-юли 1920 г., във връзка с огромното настъпление на Червената армия под командването на Михаил Тухачевски, полската страна беше изтласкана към отбрана и към отбрана в предградията на Варшава. В тази трудна ситуация държавният глава Йозеф Пилсудски запази спокойствие и успя да осъществи т.нар. контраатака от река Wieprz, която принуди съветските войски да отстъпят. Успехът на битката при Варшава по-късно се повтаря в хода на германската операция. Накрая войната завършва през 1921 г. с подписването на мирния договор в Рига, който регулира полско-съветската граница до 17 септември 1939 г. Струва си да се добави, че в този въоръжен конфликт зараждащата се полска армия беше хетерогенна, състояща се от части от много различен произход, сред които - войници от полските легиони, Синята армия, Великополската армия и новобранци, наети през 1919 и 1920 г. Освен това оборудването, оборудването и тактиката на отделните подразделения често бяха много различни. Предполага се, че теоретично позицията на полската пехотна дивизия от 1919-1921 г. се състои от командване, две пехотни бригади (по два пехотни полка), артилерийска бригада, сапьорен батальон, кавалерийски ескадрон, телеграфна рота и кервани. Но например пехотните дивизии на Синята армия имаха структура на базата на три пехотни полка, а при т.нар. Учебна дивизия - от пет полка. Следователно е практически невъзможно да се даде единна структура на полската пехотна дивизия през годините 1919-1921. Струва си да се добави обаче, че в пика на военните действия полската страна разполага с около 1,1 милиона войници, число, подобно на това от кампанията през септември 1939 г.